CAP ARREGHINI

БОЯДИСВАНЕ НА МЕТАЛ

Металните повърхности се боядисват по различни причини, сред които: да се придаде естетичен завършен вид, да се положи опознавателен знак, но основната цел е защита от корозията, предизвиквана от атмосферните агенти с образуването на ръжда.
За да даде максимална възможност за прилепване на защитната боя, металната повърхност трябва да бъде почистена от всичко онова, което е чуждо на нейното химическо естество.
Следователно повърхността трябва да бъде подготвена посредством различни стадии на обработка с цел да стане пригодна за боядисване, като винаги трябва да се има предвид, че „и най-качествената боя дава лош резултат, ако е нанесена върху зле подготвена повърхност”.
Подходящата подготовка на металната повърхност се осъществява чрез отстраняване:

* на повърхностната корозия;
* на валцовъчния угар;
* на стари недобре прилепнали бои;
* на повърхностните замърсители.

Всички тези съединения, които откриваме върху желязото, трябва да бъдат напълно отстранени, защото:

* създават бариера, която не позволява идеалния контакт на боята с желязото, възпрепятствайки осъществяването на онези реакции между желязото и антикорозионните съставки, които забавят образуването на ръжда;
* създават зони с недостатъчна адхезия, където нанесеният филм лесно ще се напука с течение на времето.

Ръждата, валцовъчният угар и старите бои се отстраняват с декапиране, с въртящи метални четки, с абразивни дискове, с инструменти с ударно действие или посредством песъкоструйна обработка, която се оказва най-ефикасният метод.
Изборът на един или на всички видове обработка и поредността на извършването им зависят от състоянието, в което се намира металът.
Върху металите винаги има повърхностни замърсители, както в резултат на производствените процеси, така и в резултат на предварително нанесено временно защитно покритие.
Обикновено това са масла и греси, примесени с мръсотия и прах, дължащи се на замърсяването на въздуха.
Основният метод за отстраняване на тези замърсители е измиването, което се състои от три операции:

* обезмасляване с разтворители или миещи препарати;
* изплакване с чист разтворител;
* изсушаване.

Изплакването с чист разтворител или с неутрализатор трябва да бъде правено винаги преди боядисването.
За да бъде достатъчен, цикълът на боядисване трябва да има:

* отлична устойчивост на атмосферни агенти;
* отлична мокреща способност на повърхността и следователно добро прилепване;
* ниска пропускливост на водна пара и на кислород от въздуха.

Обикновено той се състои от два слоя основа, чиято функция е да забавят образуването на ръжда и здравото прилепване към обработваемата повърхност, и от два завършващи слоя, чиято функция е да предпазват от външните атмосферни условия.
Вероятността за неравномерно нанасяне налага полагането на най-малко четири слоя от различните бои, които, в някои случаи на силно корозивни среди и особено по ръбовете, трябва да бъдат и повече. Всеки филм от боята е пропусклив на водна пара и въздух, следователно става ясно, че при по-голяма дебелина ще се получи и по-висока устойчивост на корозия. За да се постигне добра устойчивост на пропускане е необходимо минималната граница на дебелината на всички слоеве да бъде 125 микрона.

БОЯДИСВАНЕ НА СТЕНИ

Защитата с водоразтворими бои или безшевни пластични облицовки на външната повърхност на зидарията, каквито и да са видът на използвания за нейното изграждане материал и нейното предназначение (жилищни домове, публични постройки, промишлени сгради), много често се пренебрегва. Обикновено, когато се говори за защита се има предвид желязото, но агресивните явления упражняват своето въздействие и върху цимента, варта, мрамора или строителния камък и върху другите материали, използвани в строителството.
Ерозионните явления възникват главно по вина на:
* агресия, предизвикана по повърхностите от кондензирането на киселинни газове и пари, дължащи се на атмосферното замърсяване (димове, изпускани от отоплителни инсталации, отработени газове от промишлени предприятия, автомобили и т.н.);
* агресии с биологичен характер, дължащи се на бактерии и гъбички.
Основен преносител и причинител на проникването, разлагането и ерозията при упоменатите по-горе явления е водата.
Така че основната цел при защитата е да се създаде бариера, която да е възможно по-устойчива на вода и в същото време да е транспирантна, тоест пропусклива на водна пара, тоест да има постоянна и висока алкална устойчивост, когато се касае за стени, да е химически инертна, за да е устойчива на вече споменатия по-горе киселинен конденз.
За да може тази бариера да функционира правилно, не само е необходим внимателен подбор на продукта, но преди всичко нанасянето на този продукт трябва да бъде извършено рационално и върху добре подготвена повърхност. Всъщност, често пъти когато се получи негативен резултат, вината се приписва на материала или на вида приложена обработка, но много пъти причината е, че не е било проверено предварително състоянието на третираното с цел защита изделие или условията на заобикалящата го среда, че не са били извършени необходимите възстановителни работи, че не са били отстранени разграждащите агенти, като ефлоресценции, плесени и стари бои.
Естествено, в подобни случаи ще се получи негативен резултат с повече или по-малко краткотраен ефект. При повърхностната подготовка на основи, съставени от всякакъв вид строителни агломерати, както естествени (мрамор и камък), така и изкуствени (мазилка и вар, бетон, гипс и др.), трябва да се вземе предвид това дали обработваемата повърхност е нова или стара. Всъщност, когато повърхността е нова, трябва да се имат предвид само явленията, които действат между основата и облицовката, защото агресиите с химическо или биологично естество още не са имали време да се развият и да разрушат основата.
Въз основа на казаното дотук, основните елементи, които трябва да се вземат предвид са: наличие на вода и алкалност.
Водата може да присъства като направна вода на изделията, като в този случай тя трябва да се изпари по естествен път и да слезе до допустими нива под 8%, или наличието й може да се дължи на инфилтриране заради конструктивни дефекти, като в този случай проблемът трябва да се отстрани преди боядисването. Алкалността на основата се дължи на наличието на свободна вар в резултат на непълна карбонизация.
При новите основи тя е налице във високи стойности, които слизат до рН 8-9 (допустима стойност за правилно боядисване) с постепенното карбонизиране на варта.
Когато обаче повърхността е стара, преди всичко трябва да се направи проверка за остатъчни продукти от реакцията, изменения и замърсяващи агенти, съществуващи или образувани вследствие на химически и биологични агресии, защото тяхното наличие може да направи напразни всички усилия, вложени за постигането на успешен резултат от боядисването. Един метод за подготовка на добра повърхност е енергичното механично изчеткване, като по този начин се отстраняват стари бои в процес на отлепване, мръсотия, прах, ефлоресценции и други остатъци. Тази основна операция трябва да бъде извършена с максимално старание и без ограничаване до твърде разпространеното „минаване с метлата”, хранейки надеждата, че после боята ще „залепи всичко”. Първо е необходимо да се отстранят дребния прах и материалите, които са в процес на разтрошаване или са несвързани. Ако повърхностите са в добро състояние, вместо изчеткване може да бъде направено измиване с вода под налягане. След като се провери, че повърхността е хомогенна и че алкалността и съдържанието на вода са в допустимите стойности, се пристъпва към нанасянето на изолиращ слой с неосапунващ се продукт на основата на разтворители и с висока проницаемост, който служи за:
* избягване на моменталната абсорбция на голяма част от водата, съдържаща се във водоразтворимата боя. Прекалено високата абсорбция би възпрепятствала нормалното образуване на филма и така нанесените водоразтворими бои биха загубили голяма част от своите характеристики, като: устойчивост на миене, на разпрашаване и запазване тоналността на цвета;
* заздравяване на повърхността, ако тя е склонна да се разтрошава, като по този начин се избягва образуването на пукнатини и отлюспването на водоразтворимата боя. Ако повърхността е атакувана от плесени, необходима е санитарна обработка с В1 DISINFESTANTE PER MURO (дезинсектант за стени). При нанасянето количеството изолиращ продукт варира в зависимост от строителния материал (цимент, гипс, варова мазилка или други), без обаче да се прекалява, защото полезната част е само тази, която прониква в основата и която спира разпрашаването.
Поради това с нанасянето на изолиращия продукт не бива да се създава лъскаво лаково покритие, защото това би намалило силно транспирацията на изделието и би опорочило адхезията на следващите слоеве водоразтворима боя.
Съвети за добра устойчивост на външните бои
Боята, нянесена на външната фасада на сграда трябва да отговаря на две съществени условия:
1. ЗАЩИТА НА ОСНОВАТА
За да се избегнат :
* Появата на мъх и замърсявания;
* Просмукване на вода и влажни петна;
* Химическа корозия;
* Олющване на мазилката при ниски температури;
* Загуба на термична изолация.
2. ДЕКОРАЦИЯ
За да осигурим на сградата :
* Добър външен облик
* Естетическа красота на повърхността
* Вълнуващо въздействие
Необходимото, за да се изпълнят тези условия са:
А) На продукта:
* Вид смола, която осигурява химическата устойчивост и сцеплението;
* Вид на пигмента, осигуряващ покриваемостта и устойчивостта на цветовата гама
* Правилно съотношение между пигмента и смолата.

Б) На атмосферните условия:
* Състояние на супорта, който трябва да е отлежал и подготвен
* Условия за нанасяне
* Условия за експозиция и предназначение на изделието
.

ЛАКИРАНЕ НА ДЪРВЕНИ ИЗДЕЛИЯ

Дървените изделия се лакират с различни цели, да им се придаде естетичен завършен вид и защитно покритие, което може да бъде различно в зависимост от условията, на които те ще бъдат изложени. Всъщност е изключително важно да се вземе предвид дали се касае за изделия, които ще бъдат изложени на атмосферни агенти или са предназначени за вътрешно обзавеждане. Във всеки един от тези случаи за лаковото покритие се изисква различна устойчивост.
В първия случай лакиращият продукт трябва да има следните характеристики:
* устойчивост на топлинни скокове, затова трябва да се използва лак с нисък коефициент на термично разширение;
* относителна еластичност, за да издържа на измененията в размерите на дървения материал, дължащи се на неговата хигроскопичност;
* висока абсорбция на ултравиолетови лъчи, които способстват за разграждането на лигнина – един от основните компоненти на дървото.
Във втория случай е необходимо лакиращият продукт:
* да бъде устойчив на удар и абразия;
* да бъде устойчив на химически агенти, съдържащи се в напитки и миещи препарати;
* да има безупречен естетически ефект, с характеристики против надраскване и мекота.

За постигането на добър резултат от желаните цикли на лакиране, обаче е изключително важно да се проверят някои от различните фактори, които влияят на лакирането, а те са:
* относителна влажност на дървесината
* относителна влажност на работната среда
* обработка с шкурка
* температура на работната среда
* работна температура на различните лакиращи продукти.
Превърнат в дъски чрез различните дърводелски операции, преди да бъде подложен на какъвто и да било цикъл на лакиране, дървеният материал трябва да бъде изсушен така, че неговата влажност да бъде уравновесена с влажността на околната среда и с работната температура. Това е необходимо, защото хигроскопичните изменения в размерите на дървения материал, дължащи се на различна влажност между основата и околната среда, създават огромни сили, които често пъти успяват да счупят самата дървесина: ето защо не е изненадващо, че лаковите покрития са първите, които се напукват.
Изменението в размерите вследствие на влажност при късната дървесина е по-голямо от това при ранната (лятна) дървесина. Следователно при дървесината със силно изразени жилки тези разлики са още по-значителни, поради което прилепването на лаковете е много по-малко. Подходящата влажност за едно качествено лакиране трябва да бъде между 40% и 70% на работната среда и между 8% и 14% на дървения материал. Ако се нанася при висока влажност, лаковото покритие може да изгуби твърдост и устойчивост за нанасяне на следващ слой, ако лакът е полиуретанов. В такива условия лесно се образуват и въздушни мехурчета в изсъхналото лаково покритие. В случай на термичен скок водната пара в лаковото покритие ще кондензира, образувайки видими белезникави петна. При нитроцелулозните лакове може да се получи повърхностно побеляване и посивяване на порите. При твърде ниска влажност също има риск от дефекти на лакирането, които се изразяват в слабо прилепване, а при електростатичните лакове – в слаба проводимост. За постигане на добър резултат от лакирането е нужно да се вземе предвид и наличието в дървесината на различни вещества, като танини, масла, смоли, които водят до забавяне на изсъхването, слабо прилепване и евентуално образуване на цветни петна. При някои дървесни видове с много големи клетъчни кухини (големи пори) с лакирането могат да се създадат движения на въздух във вътрешността им с образуване на мехурчета. При фурнированото дърво има риск и от просмукване на лепило през порите. Дефектите на дървесината са общо взето неблагоприятни за лакирането. Чеповете, макар и да прилягат добре с движенията, предизвикват начупване на лака. Влакната, особено тези на късната дървесина, се смачкват при рендосването. С течение на времето те се изправят и могат да предизвикат напукване на лака. Следователно от основно значение за доброто прилепване е шлифоването на дървесината, което трябва да се направи с едра шкурка, така че да се постигне значителна сила на рязане, за да се изправят смачканите влакна и да се отстранят излишните частици, създавайки една повърхност с равномерна и хомогенна абсорбция на първата ръка от лакиращия продукт. Цикълът на лакиране при изделия за вътрешна употреба обикновено се състои от нанасянето на една ръка изолиращ материал, ако са налице вещества като танини, масла, смоли или дървесина с големи пори. Една или повече ръце грундиращ слой, в зависимост от желания ефект, ако дървото е с отворени или затворени пори.
Шлифоване на грунда с фина шкурка, като се внимава да не се отстрани прекалено много от грундиращия слой, защото това вреди на устойчивостта за нанасяне на следващ слой и оттам до получаването на неравномерен завършващ слой. При лакирането трябва да се избягва нанасянето на твърде дебели слоеве, особено в критични условия на околната среда. При високи температури могат да се получат мехурчета, дължащи се на задържането в лаковото покритие на неизпарени разтворители заради прекалено бързото повърхностно съхнене. Освен, че предизвикват образуването на мехурчета, тези задържани разтворители намаляват и устойчивостта за нанасяне на следващ слой. При ниски температури прекалената дебелина предизвиква прекомерно забавяне на съхненето с последващо затрудняване на обработката с шкурка. Шлифоването с шкурка между нанасянето на отделните слоеве винаги е необходимо, ако се надхвърлят трите часа за съхнене. Шлифоването с шкурка преди нанасяне на завършващия слой е винаги необходимо, за да се получи мека и огледална повърхност.
В заключение нашият съвет е, че за една добра защита на дървеното изделие лакът трябва да има следните характеристики:
* устойчивост на топлинни скокове, поради което трябва да се използва лак с нисък коефициент на термично разширение;
* висока еластичност, за да издържа на измененията в размерите на дървения материал, дължащи се на неговата хигроскопичност;
* висока абсорбция на ултравиолетови лъчи, които способстват за разграждането на лигнина – един от основните компоненти на дървото;
* устойчивост на биологична атака от плесени;
* устойчивост на атака от инсекти.
В заключение трябва да споменем, че се разработват все по-нови продукти с цел намаляване на енергийната консумация или увеличаване на производителността, но тези продукти трябва да бъдат използвани във все по-контролирани среди и в специални условия. Който няма такава възможност трябва да се запознае с многобройните аспекти на лакирането, за да може да подобри допуските на лакираните продукти, като освен тези кратки бележки запомни и това, че „много леки ръце лак гарантират по-добър резултат отколкото малко и дебели”.